КАКВО ПРАВИ ЕДНО ИЗДЕЛИЕ НАИСТИНА ЦЕННО?

Забелязахме, че напоследък се споделят безплатни дизайнерски хартии, генерирани с помощта на AI. Признаваме – технологията е вълнуваща, но често тези хартии идват необработени, с дефекти, ниска резолюция и слаба композиция, и едно огромно неразбиране "що е то дизайн и как се гради". И все пак все повече от вас ги използват в изделията си. Това е тема, по която искам да поговорим открито.

Какво продаваш, когато продаваш скрапбук изделие?
Материала? Или труда, стила, историята и визията?
И как определяш цената си?

реална цена на материалите

други разходи (като осигуровки, данъци, амортизация и т.н.)

трудът (който включва умения, време, качество, прецизност) - това трябва да е най-ценният компонент

печалба, която отразява стойността на всичко горе

А сега – малко по-сериозно за AI дизайнерските хартии.

Има една важна разлика, която често се пренебрегва: не е проблемът в това, че нещо е AI-генерирано, а в това как е довършено.

Има голяма разлика между „ей сега ще щракна 5 картинки в бота и ще ги кача“ и „генерирах идея, редактирах всеки детайл, прецених композиция, нагласих цветове и го тествах на хартия, създадох колекция“. Първото създава просто образ, второто – дизайн.

Безплатните ботове НЕ предоставят лиценз за продажба или използване от други хора. Тоест, всички използващи ги са в пълно нарушение.

Когато използваме хартии с артефакти, размити елементи и слаба композиция, визуалното качество на цялото изделие пада, независимо дали сме използвали скъпи декорации или перфектна техника. Това е първото нещо, което клиентът вижда – и то влияе на възприеманата стойност на изделието. Проблемът не е в това, че нещо е AI-генерирано, а в това дали е довършено, обмислено и професионално направено.

Хартии с дефекти (артефакти, лоша резолюция, накъсани текстури, несъразмерни елементи) обезценяват работата на крафтърите, които после трябва да се мъчат с монтажа или – още по-зле – продават продукти с тези дефекти и клиентите остават разочаровани. Това удря по всички.

Когато базовият дизайн е нефинализиран, няма как цената на крайния продукт да бъде висока, дори и вложените материали да са скъпи. Продуктът изглежда евтино, защото визуалната база е компромисна. Няма значение дали сте ползвали картон за 15 лв. листа или естествествена кожа от Италия – ако хартиите имат размити линии, фалшиви сенки и артефакти, това визуално сваля целия клас на изделието. Ако искаш по-висока цена – трябва и основите ти да са от същата лига.

Сега, за крафтърите, които ползват такива безплатни ресурси: разбирам, че не всеки може да си позволи платени или авторски хартии. Но с времето тези материали стават част от вашият подпис. Ако винаги използвате некачествена база – хората ще го усетят, дори и подсъзнателно.

Има и нещо морално в това – когато някой сериозен дизайнер, влага часове труд в редактиране, тестване и разработка, а друг просто хвърля нещо генерирано, качеството не е просто техническо – става въпрос за уважение към занаята, към всичко, което правим в ръчната изработка.

Финално: това влияе и на пазара. Ако се наводни с евтини и некачествени дизайни, клиентът губи представа кое е истински качествен продукт и кое е просто картинка с цветен фон.

Отговорното използване на AI изисква умения, вкус и отношение – също както и ръчната изработка. Ако ще ползваме новите технологии, нека го правим като професионалисти, не като „генериращи някакви си картинки“.

Нека се стремим към повече уважение към занаята, към себе си и към клиентите ни.